26.02.2013 г.

Овцата и съседът

В едно далечно село в Пакистан, мъж, стопанин на една овца трябвало да замине за кратко. Потърсил помощ от съседи, трябвало някой да гледа овцата за седмица.
Всеки обаче отказал на селянина по ред причини – едни си имали цели стада, други имали алегрия от вълна и прочие...Отговорност си е все пак...непозната овца да вземеш.
Случайно се намерило един човечец, особняк, но се притекъл на помощ. Взел той овцата и много добре се погрижил за нея.
Тръгнал селянинът на път, спокоен, че овчицата е в добри ръце.
Да, тя наистина била в доби ръце. Онзи я разхождал дълго по най-тучните поляни, чистил вълната й, галил я по муцунката, поил я, доил я.
На завръщане към дома, пътуващият минал да си вземе овцата. Щом видял стоката си останал много радостен и благодарил от все сърце!

След време това пак се повторило.

Замислил се селянинът – да взема да подаря тази овца на съседа, ще му е от полза, тъкмо ще ми падне от плещите тоя товар все да я мисля.

Този път обаче съседът отказал, макар, че щял да си има хубава овчица.

Ами..., здраве да е, човекът се притече на помощ, когато най-много имах нужда и никой не се отзова. Нямам право да го съдя или да му се сърдя, само защото мисли друго яче.
Предпочитам да запазя в мислите си доброто, което ми е сторил, защото знам едно – когато правиш услуга някому, озни свиква, а когато вече не можеш – ти се сърди, защото мисли, че си му длъжен. Човек е усторен да помни основно неприятните неща. Добрините лесно биват отнесени от вятъра на забравата.

"Под Ореха" на Златю Бояджиев, много ми харесва...