Срещи, разговори и мисли от Седемте рилски езерa
Някога, един мъдър човек, ми каза: не е случайно кои души ще се съберат на едно място, за да изпълнят дадена задача или обикновен на пръв поглед миг от живота. Те са предварително избрани за това.
Така стана и този път.
Организираме пътуването до Седемте рилски езера месец по-рано. Желаем да видим с очи и да почувстваме със сърца магията на паневритмията.
Разменят се мейли, провеждат се телефонни разговори, съставят се графици за тръгване и маршрути за преминаване.
Ден преди отпътуване групата е в съвсем нов и различен състав, а графикът – не е това, което беше.
Петима ще бъдем. Пак 5 - малка камбанка прозвънява в мисълта ми, отбелязвайки поредната поява на петицата напоследък. Имената ни – също натоварени с много и интересна символика – Адриана, Деница, Екатерина, Милен и Серги. Пресмятам кармичните ни числа - общият сбор на групата е 4. Пресмятам и общия сбор от рожденните ни числа – пак е 4...Тема за отделен размисъл, но приемам това като пореден знак, че извървявяме четвъртинката (4/4), която остана за вървене за нашата цивилизация – а именно, последната част от кръста божий – докосването на ляво рамо при кръстене и мисловното продължение към челото – единение на чувства и разум в едно. Дано така бъде за всички ни!
Пристигаме на хижа Пионерска, чакащите за лифта са наредени в много дълга, пъстра и извита опашка на спящ дракон.
Нямаме време за катерене пеша, за това се натоварваме на джип, пригоден за офроуд. С гръм, трясък и прах изпод грубите гуми потегляме нагоре.
...
Отдалеч се белее булото на кротка мома очакваща своя жених – слънцето. Изпод плавните движения на стотици ръце прострени към небето и боси нозе ситнещи по сухата трева, булото леко се надига нагоре, сетне се покланя надолу.
Неописуема красота...
Свидетел на магичния танц е езерото Бъбрека, вперило благ поглед към космоса и приютило толкова много мирови хора по брега си.
...
„В този миг, докато седим тук, редом с нас има още два свята и създания, които принадлежат на тях – ефирният и божественият. Някои братя и сестри ги виждат – кръгли сияйни сфери, високи сребърни силуети, дори ниски на ръст брадати същества – лемурийците. За това е много важно как се изпълнява паневритмията, какви движения се правят, тъй като с тях, ние въздействаме едновременно в трите свята. Рила е портал към космоса, а земята изпод краката ни е куха, защото отдолу живеят лемурийците. Езерата са много важни, ако ги запазим, ще го пребъде света! Сега погледнете насреща!” – казва ни мъж, който е отдал живота си на духовните търсения. Той е тук със семейството си – красиви, кротки хора, насядали в тесен кръг близо до нас.
Поглеждаме на изток към гигантска скала, в този миг окъпана в слънчева светлина, присвиваме очи и търсим - лицето на Беинса Дуно. Там е. Природата е овековечила лика му в нетленната си плът – спокойно, но строго от скалата вечно наблюдаващ Дънов - хората.
 |
| Виждате ли лицето на Дънов? |
Поемаме към „ръчичките” или още известни като дъновистката чешма.
Това са две мраморни длани, от които блика чудно сладка вода, която къпе златна и сребърна жилка в недрата земни, по пътя си към повърхността. При свое посещение тук Масару Емото, изследователят на кристалите на водата, споделя, че тази рилска вода, с която омихме очите си и, която сипахме в шишенца е една от най-чистите и божествено заредени на планетата.
На скала точно до чешмичката има надпис на два езика. На български прочитаме следния призив:
Братя и сестри, майки и бащи,
приятели и странници,
учители и ученици,
слуги и господари,
вий, служители на живота,
отворете сърцата си за Доброто
и бъдете като този изворъ!
Съвсем по човешки, дори и тук, на тази чешма срещаме няколко жени в бели одежди, с които влизаме в кратък спор – различни гледни точки, това е всичко. Не искам да описвам, какво се случи, защото не е важно. По-важен е урокът, който получаваме след това. Наистина някой ни наблюдава и не е доволен от случилото се, за това бързо ни праща жена, която идва изневиделица при нас, сяда на един камък и заговаря следното:
„Деца, не се потдавайте на провокации. Това е голямо изпитание, както за вас, така и за сестрите, с които влязохте в спор. Аз чух какво казаха те и как се отнесоха с вас. Ако вие утре решите да последвате учението на Дънов, то това поведение, което видяхте, по-скоро би ви отблъснало. Помнете – истински духовният човек е кротък като мравка и не дели хората на нас и вас. Братството е пълно с истински духовни люде, за това вие гледайте и определяйте със сърцата си. Но във вас е бъдещето – младите хора...”
Чудна жена! С меко лице и добри очи. Сбогуваме се с нея и след кратка почивка потегляме напред...
Вървим по белите камъни на Рибното езеро, подредени като бял шев по периферията на красива, синя, копринена дреха, а обувките ни често близват повърхността на водата. Пълно е с дребни рибки, събрани на пасажи, беседват нещо на техния си език...
С благодарност към моите приятели:
Адриана, Екатерина, Милен и Серги.
Бъдете живи и здрави – вие и всички хора!
 |
| "Мъдрост" |
.JPG)
