21.04.2011 г.

Поход за златните ябълки - интересно за зодия Близнаци


Според Спас Мавров, автор на „Пътят на пробудената душа. Астрологията на траките”, хората зодия Близнаци вървят един от най-сложните пътища в зодиакалното колело. Аз съм тази зодия и останах много впечатлена, както от текста по-долу, така и от цялата книга. Приятно четене!

Из книгата на Спас Мавров: „Пътят на пробудената душа. Астрологията на траките”

Дълго си почивал героят от преживяното. Учителят го наблюдавал и чакал подходящ момент, за да го призове към нов подвиг. От Небето се разнесъл глас, който Учителят чул, а Херакъл въобще не доловил.
- Дай му задача, която да развие способността му за постижения без разочарования, без измама, без излишна припряност. Нека сега използва упорството си.
- Ела при мен, сине мой! - извикал Учителят.
Херакъл дошъл и казал веднага:
- Дай ми задача, Учителю, дай ми трудна задача и ми покажи най-краткия път за нейното решение.
- Не така, сине мой, – казал Учителят. - Този път е дълъг и крие многоопасности. Ще тръгнеш за градината на Хесперидите, където стоглав дракон пази дървото с трите златни ябълки на Мъдростта. Освен него има и три прекрасни девойки, които също охраняват дървото. Трябва да ги победиш и да вземеш златните ябълки, но бъди предпазлив, защото Пътят до там е изпълнен с много изпитания и смъртни опасности. Предстоят ти Пет тежки изпитания. Всяко от тях ще ти даде възможност да докажеш своята мъдрост, способността да разбираш света и изкуството да използваш благоприятните възможности. Овладей силата си и хитростта, която ти пречи да имаш правилно разбиране. Бъди много внимателен. Боя се, че няма да можеш навреме да разпознаеш тези знаци по пътя, но само времето ще покаже това. Бог да ти помага! Херакъл преминал през Третата врата и тръгнал за далечна страна, в градината на Атлас, където расте свещеното дърво на Мъдростта, раждащо златни ябълки. Всички човешки синове, които знаят, че вече са подобни на Синовете на Бога, силно желаят да ги открият и притежават. Те дават божествената мъдрост. С огромна увереност в себе си Херакъл тръгнал по Пътя. Тръгнал на север. По цялата северна земя скитал той, но никъде не открил свещеното дърво. Обикалял, обикалял и често пъти се озовавал отново там, където вече е бил. Тъжен и разочарован, той продължил да търси. Наблюдаващият го Учител изпратил Нерей да му помогне. Нерей по различни начини се опитвал да подскаже истината на Херакъл, но той не разпознал пратеника и деликатно предложената помощ. Нерей се върнал при Учителя и му разказал за неуспеха.
- Първото от Петте изпитания е провалено, - въздъхнал Учителят.
- Този етап завършва неудачно. Но... нека Херакъл продължава.
След като не намерил дървото на северния път, Херакъл тръгнал на юг и продължил да търси. Срещнал змея Антей, сражавал се и многократно бил победен от него.
- Казаха ми, че змеят охранява дървото, значи то е наблизо! – сетил се Херакъл. - Трябва да победя Антей. И се втурнал в борба с гиганта. Но отново бил победен. Събирайки всичките си сили, изпълнен с решимост и воля за победа, Херакъл сграбчил Антей и го вдигнал високо във въздуха. Антей веднага изгубил силата си и се признал за победен.
- Ние отново ще се срещнем пред Осмата врата. Готви се за
битката, - казал Антей и се оттеглил.
- Вторият етап е успешен, - произнесъл Учителят. - Да продължи
напред. Щастлив и окрилен от победата, Херакъл продължил. Сега тръгнал на запад. Според легендата, попаднал на сина на водата Бусирис, родственик на Посейдон. Неговата задача била да въвежда в заблуждение човешките синове с лъжлива мъдрост. Той казвал: Следвайте моя начин на живот. Единствено на мен е дадено да зная истината. Само аз я зная, никой друг. Моята истина е правилна. Всички останали са погрешни. Следвайте ме и ще бъдете спасени. Херакъл се заслушал и се подчинил на мъдрите слова на Бусирис. Обикнал го, възхищавал се от мъдростта му и приемал за истина всичко, каквото му кажел. Неусетно волята му отслабнала, а желанието да търси свещеното дърво го напуснало. Словесното майсторство на Бусирис го привързало така, че изтекла цяла година, преди героят да се осъзнае. Но един ден, започвайки вече да вижда Бусирис в истинската му светлина, Херакъл чул в себе си гласа на Нерей: Истината е в теб самия. В теб е могъществото, силата и мъдростта. Обърни се към самия себе си и намери силата и могъществото, които са достояние на всеки син човешки, който е осъзнал, че е и Син на Бога.
Освободен от заблудата, Херакъл напуснал лъжливия мъдрец и отново тръгнал да търси свещеното дърво.
- Третото изпитание е преодоляно, - обърнал се Учителят към Нерей.
- Ти го научи да разбира разликата между истинското и лъжливото слово.
Нека да върви напред и да открие тайната на успеха.
Осъзнал, че е изгубил много време, отвратен от лъжливата мъдрост, Херакъл продължил пътя си, значително помъдрял от случилото се. Внезапно край него се чул силен вик, изпълнен с болка. Над мястото, откъдето дошъл викът, се виели няколко орела - лешояди. Херакъл се спрял раздвоен - да продължи ли напред, или да се притече на помощ на страдащия? Отново прозвучал вопъл и той бързо се насочил към мястото. Видял прикования към скалата Прометей, лешоядите кълвели черния му дроб и бавно го убивали. Това било неговото наказание от Зевс, защото помагал на хората и им разкрил тайната на огъня. Херакъл прогонил птиците, освободил Прометей и започнал да се грижи за ранения, докато раните му не оздравели. След това отново тръгнал на път, за да открие целта на своето странстване - дървото на Мъдростта със златните ябълки.
- Четвъртото изпитание премина успешно, - казал наблюдаващият Учител. - Всички препятствия към свещеното дърво са преодолени. Той научи правилото, което води към успеха: „Научи се да служиш!” Да продължава напред.
Херакъл поел на изток, за да търси дървото. Един ден, заслушан в разговора на няколко пилигрими, той дочул, че свещеното дърво се намира до далечната планина. Това било първото точно указание в неговия тежък и дълъг път, затова веднага свърнал към високата планина на изток и в яркия слънчев ден видял пред себе си своята цел.
- Най-после златните ябълки ще са мои! - възкликнал той. Тръгнал към дървото, но отново бил спрян от чувството си за състрадание. Той видял пред себе си Атлас, който с мъка придържал земното кълбо на гърба си. Лицето му било изкривено от напрежението. Превит от болка, със затворени очи, Атлас се олюлявал от усилието. Той не молел за помощ, не търсел съчувствие, а просто стоял. Поразен от величието на неговата устойчивост, Херакъл забравил за своята цел и се притекъл на помощ на атланта. Той подложил гръб, напрегнал се иосвободил Атлас от тежестта на Земята. Напрегнал всичките си сили,но в следващия миг усетил, че товарът изчезнал от гърба му. Херакъл бил свободен, както и Атлас. Видял гиганта да протяга ръка към него, в която имало три златни ябълки. Изпитанията приключили. Веднага се появили Трите сестри и всяка от тях също му дала по една златна ябълка. Първата от тях Агла, Славата на залязващото Слънце, му казала:
- Пътят до нас винаги е белязан със служение. Делата на Любовта са знаците по този Път.
След това Ерифия, която следи как всеки преминава през вратите, преди да се изправи сам пред Всевишния, дала на Херакъл своята ябълка. На нея сияела златната дума „Служение”, изписана със светлина.
- Помни това, - му казала казала Ерифия. – Не го забравяй.
Последна приближила Хеспера, Вечерната звезда, която му казала с любов:
- Върви напред и служи. Следвай неотклонно пътя на великото
служение на своите събратя в света.
- Тогава аз връщам тези ябълки за тези, които ще дойдат след мен,
- казал Херакъл и се завърнал там, откъдето тръгнал.

18.04.2011 г.

Разговорът между лисицата и малкия принц - кратко семиотично наблюдение

Приказката за големи – малкият принц е един от най-безценните дарове за духа на хората от последното столетие. Скритите от Антоан дьо Сент-Екзюпери под стъкления похлупак, в космическите пространства или в очите на златокосото момче послания говорят за себеотдаване, безусловна вярност в приятелството и любовта, непобедими дори от смъртта. Малкият принц, с неговото чисто сърце, невинност и стаена тъга поставя въпроси, на които всички ние трябва да отговорим – детството, безвъзвратно ли си е отишло от живота на нас големите и обезумели ли сме от безконечно суетене, пресмятане, всезнаене и големеене? 
Всяка среща на малкия принц с „порасналите хора” дава урок на звездното дете за света, в който живеем и начина, по който мислим.
Такава е и срещата между лисицата и малкия принц, която можем да определим и като „поезия на любовта и приятелството разкриваща знаците и символите не единението”.  Лисицата, от горско, диво животно е натоварена с белезите на човека, но и се отличава с мъдрост, която липсва в другите герои. Самата тя казва: „Същественото е невидимо за очите”.
В първите мигове на срещата им лисицата и малкият принц като че ли говорят на различни езици. До този момент един за друг те не означават нищо специално. „За теб аз съм лисица, която прилича на 100 хиляди други лисици, за мен ти си момче, което прилича на 100 хиляди други момчета. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За теб аз ще бъда единствена на света.” Единствеността на лисицата не се състои във външен признак или обективно качество, а ще е резултат от една душевна нагласа, създадена и в двамата герои. „Собственото сърце е онова, което придава на другия неговата стойност и го изпълва със значимост”. А именно това е урокът, който лисицата дава на звездното момче – урок за съкровения свят на любовта и приятелството – изразен в знаците наоколо във времето, в търпението и постоянно зреещия процес на опитомяване.
„Езикът е извор на недоразумения – още една изключителна мъдрост, която лисицата казва. Езикът може да бъде изместен и от този на тялото. Информацията може да се предаде и в безмълвието. Нужни са само знаците, които тялото дава. Постепенното приближаване към лисицата с бавни движения, ще отнемат страха й от ловците и постепенно ще създадат близостта. Скритите знаци в лицето на малкия принц и очите на лисицата – тя първоначално ще го гледа с крайчеца на очите си, опознавателно, дори мнително, показвайки недоверие, дори страх. Очите й, както и движенията на тялото, ръцете на малкия принц са безценен извор на информация, която те ще си дадат един на друг, втсъпвайки в някаква символична връзка.
В постепенното разкриване на любовта и доверието и символите от обикновения живот ще придобият друга стойност. Досущ като човека лисицата има асоциативна мисъл, придавайки на нещата наоколо значения, които те по същество не притежават, превръщайки ги в знаци на любовта, дружбата, нуждата от другия. Красивите и омайващи с простота си символи  - стъпките, житните нивя, дори времето ще са натоварени с нови стойности за лисицата. За нея те вече ще са символи на най-доброто приятелтво, носещи и съхраняващи информация за присъствието на другия, за безценното доверие у него.  
Преди да срещне малкия принц и да пожелае да бъде опитомена, за лисицата стъпките са само знак на опасност от приближаващите ловци. Но сега те ще бъдат заредени с ново значение. Звукът от тях ще бъде вече химн на приятелството: „Ще чувам шум от стъпки съвсем различен от другите – стъпките на другите ме прогонват под земята, а твоите ще ме викат като музика да изляза от дупката”.  
Символът на житото се среща в много култури и религии по света, както и в христянството, където житото за хората означава вярата. Хлябът направен от жито е – тялото на Бог Исус Христос. В сватбените обреди у нас житото е символ на плодородието у дома и безсмъртието на любовта. До този миг за лисицата житните ниви не означават нищо, но след опитомяванато от малкия принц те ще имат изключителна стойност. Житните ниви не ми напомнят нищо и това е тъжно, но твоята коса е с цвят на злато, житото, което е златисто ще ми напомня на теб! И ще обичам шума на вятъра в житата...”
Времето също ще придобие свое ново значение – то вече няма да смазва „със зъбните си колела” любовта и да изтрива спомените, а ще се преврне в ритъм отмерващ чрез сърцето, времето от  раздялата до следващата така чакана среща. И досущ като хората, лисицата ще придава на тези срещи празнично значение, ще ги посреща като обреди „Именно обредите правят един ден различен от другите, един час различен от другите часове”.   
В текста има цитати от неповторимия Ойген Древерман.