20.02.2013 г.

Разни мисли

Винаги съм чувствала, когато някой не е искрен с мен или прикрива нещо.
Странно…замислих се за доверието скоро, след като срещнах един млад човек, чието верую е следното: „Предпочитам да ми липсва крайник, пред това жената до мен или близките ми да ми нямат доверие“.
Звучи достойно! Дано винаги вярва в това и да успее да го съгради все по-стабилно и непоклатимо. Хвала на този човек!
Доверието се гради бавно, но само за миг се срива. Истина е. Дори ако се опитаме да подразним или изпитаме близкия си човек, пак можем да загубим доверието му.
Истинска благодат е да вярват в тебе. Богати са хората, когато имат вярата на ближните си, и осиротяват в мига, в който спрат да робят за това. А колко жалко би било с лека ръка да събориш вече построеното…
На вратата на един дом се почукало. Стопанката отворила, а насреща й – трима белобради.
Може ли да влезем в дома ви? – попитали старците.
Момент, да питам мъжа си, казала жената.
Прибрала се и казала на мъжа си за страниците пред вратата на дома им.
Той казал – покани ги. Излязла жената и ги поканила.
Тримата беловласи казали: „Не може да поканите и трима ни, изберете само един. Ние сме Любовта, Богатството и Доверието“.
Пак се прибрала жената у дома и казала на мъжа си, а той – да поканим Богатството, тогава ще имаме всичко! Не - викнала снаха им – поканете Любовта, тогава домът ни ще е пълен настина с нещо хубаво!
Поканили те Любовта. Прекрачил той, а след него влезли  -  Доверието и Богатството.
Не отклонявайте и за миг внимание от граденето на доверие, но чрез Любов. Всичко останало е загуба на време и…доверие.