7.11.2013 г.

"Най-красивата любовна история, която знам"

Из историите на Симеон Колев, БГ Радио

Тази история е толкова хубава, че искам да я имам в блога...и в мислите си. 
През 60-те години баба ми Радка и дядо ми Симо са били представителна извадка на обществото ни тогава. Тя – шивачка в "Пролетарий", дядо – обущар в "Пролетарий".
Всичко в техния живот е било трудно. Ставането, лягането, ходенето на работа, работата, гледането на децата... Всичко. И двамата идват от Перник в София преди войната. Дядо е пътувал като войник. Гонили са германците до Унгария. Откакто се върнал от фронта въшлив и мръсен, не е пътувал никъде.
В същото време най-далечното място, до което е стигала баба, е било София. От Перник.  Думата "пътуване" за тези хора винаги е имала две значения. Нещо трудно и едва преодолимо, като пътят им към фабриката 4 километра пеша по пътека затрупана със сняг през зимата. Всеки ден. Или като нещо отчайващо далечно и недостижимо, толкова, че няма смисъл да мислиш за него.
Та, през 60-те години във фабриката "Пролетарий" сложили плакат с обявление за екскурзия до Чехословакия, Унгария и ГДР. Всички подминавали тази обява с безразличие, с което подминавали повечето неща в живота си през 60-те. Радка и Симо също.
Но дядо знаел, че баба си имала любимо четиво. Продължавала да препрочита един учебник по география от 1938 година, в който имало снимки от различни държави от Европа. Един ден я попитал:
"Радке, абе искаш ли да отидем на тая екскурзия?"
Баба е била на тази екскурзия, но всеки път, когато ми е разказвала за преживяването им, част от нея сякаш още не може да повярва, че са ходили. През 60-те и при екскурзиите всичко е било трудно. Парите, пътуването, комуникацията, ограниченията. Всичко...
Отишли на "инструктаж", на който в продължение на няколко дни представители на тогавашния "Балкантурист" им обяснявали как да се държат по време на екскурзията, какви са хората, в които ще отседнат (не са били в хотели, а са отсядали в семейства), какво трябва да им занесат и че трябва да си носят само нови и хубави дрехи, защото идват от просперираща социалистическа България...
Имали ограничения за парите. Имали право на форинти, крони и марки в равностойност на 90 сегашни лева общо. Нямали кредитни карти. До края на живота си не разбраха, какво означава кредитна карта. Дядо платил екскурзията накуп и контрабандно намерил марки, крони и форинти над позволения лимит, които умело укрил, защото по границите щателно обискирали.
Баба никога не разбра как е намерил парите. Дядо имаше колекция пощенски марки. Може би е продал нещо ценно от тях. Явно е знаел, че пътуването е ценност за баба.
И тръгнали.
Всеки път, когато са ми разказвали за тази "ескурзия" (както ѝ казваха), и на двамата им падаха по 20 години от гърба и се озаряваха. Как са се разбирали със семействата, в които са отсядали, как са пътували с влака, какво са видели, колко било чисто навсякъде, колко били културни хората, как са купували обувки за синовете си и как дядо ги е подносвал, за да изглеждат изтъркани, а не нови, защото е имало ограничения във вноса на всякакви стоки в България.
Не е можело да внесеш един чифт шибани обувки! Помнеха всяка цена, която са платили. Обяд в кръчма в Дрезден – 4 марки и за двамата, като хлябът и бирата им били безплатни. Въпросните обувки – еднакви, по 30 марки, рокля на баба – 38 форинта, плат, който бил много хубав, нямало такъв в България – 18 форинта. Сервиз за чай – 21 крони. И западно-германски атлас на света за дядо – 25 марки.
Баба била против, ама като видяла, че толкова го харесал... С този атлас дядо ми показваше страните по света и още преди да отида в училище, знаех основните неща за важните страни.
След това пътуване дядо и баба не са ходили никъде в чужбина, но 90 процента от българите тогава не са имали и това пътуване.
Без да е изглежда захаросано, репликата "Радке, абе искаш ли да отидеме на таяекскурзия?" не е било просто подарък, който запомняш, не е било сбъдната мечтаза баба, а е било крайъгълен камък в живота им.

И тази реплика ми е дала всичко, което един дядо Симо може да даде на своя внук Симо – ценности в едно време без ценности.
И най-хубавата любовна история ever. 

1.11.2013 г.

Будители

В Деня на народните будители, нека се преклоним пред делото на всички онези велики българи – просветни дейци и книжовници, запалили пламъчето на духовно и културно пробуждане у българите.
Да си спомним за тях и да пазим отдадено пламъчето на просветлението -  да пребъде во веки! Да се трудим заедно за съхранение на историческата ни памет,  идентичност и култура. Да продължим чистото им дело в търсене на нови идеали и духовен прогрес!


Визията сътвори: oligofree




20.10.2013 г.

Шестте грешки на човека


1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. Хр. - 43 г. пр. Хр.)

4.10.2013 г.

Хвърчило

С тебе сме двама на пъстро хвърчило.
Лилаво, зелено, в бял кръг – червено.

Литва нагоре към облак Атлас,
На крилете на вятъра…Там си? И аз!

С невидима четка, рисува осмици,
гони прашинки и изненадани птици.
На къде ли летим? Никой не знае.

Още нагоре, давай, лети!
Да надминем орлите! – казвам ти аз.
Да стигнем звездите! – отговаряш ми ти.

Стигаме горе, свободни, щастливи,
Сърцата ни тупкат - като деца сме игриви!

Поглежда ни слънцето, но малко тъжи.
„И тези - към мене летят на крила от мечти“.

С тебе сме двама на пъстро хвърчило.
Ах, как тънко въже към земя ни държи. 

25.09.2013 г.

Чипо в Брюксел

Белгийската железница
На социален диалог
hh@# &   ** isjdj ?? 
В хотел Floris
В работната група, пак чете един документ
Любим момент, нали, Чипка?

21.09.2013 г.

Мишока Чипо на семинар по Семиотика в Созопол

Чипо се оказа голям късметлия! Не само, че обикаля с най-добрите си приятели 
Дидо и Дени по света и у нас, но и печели симпатиите на хората, които среща. 
Предполагаме това се дължи на цикламения му рехав перчем и общителна натура.
Ето и неговия фото албум от пътуването му до Созопол, септември 2013 г., за да вземе участие в ранноесенната школа по семиотика. 



На път към Созопол
По време на почивката е време и за нещо приятно
На семинар по семиотика  - темата е храна и култура
Кафепиене

Вечеря с колегите от НБУ

Намери се време и за плаж
...и за археологическия музей в Созопол
Среща със стара позната  - котката Мики
Пак на лекции

С лютеницата на Ути Бъчваров

Очаквайте скоро и снимки от работната среща на Чипи в Брюксел! 

23.07.2013 г.

Google cheating



Написвам думата „доверие” в полето на гугъл и излизат 14,700,000 резултата..

Едно време всичко си беше ясно – мамиш или през мейла, или през скайп, facebook, някоя друга чат платформа, но се оказа, че може да те хванат в "изневяра" и в Google! Най-добре е екипът на Google да пусне едно поле „пояснения” до сърч полето, така всеки, който набере нещо, което го интересува в момента ще може да поясни в полето отстрани и какви са мотивите за това.

Написвам думата „доверие” в полето на гугъл и излизат 14,700,000 резултата.

14,700,000 пъти тази дума е спомената от какви ли не хора, но тя си остана просто дума, откакто позволихме търсачките да ни намират сродните души, търсачките да ни дават идеи за романтична вечеря, търсачките да поставят под съмнение верността на близките ни.  

Тъжно, но факт – така е във време на технологичен бум – думите и делата на хората са без значение, ако не се измерват в Mbps…
P.S. - До близнак и риба - не позволявайте един online хороскоп да ви определя събдата...дано съм ви била от полза.

7.07.2013 г.

Мисли на великани



Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място…Презирам хората, които не спорят за съдържание, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза. Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворен?

Марио де Андраде

20.06.2013 г.

Отвори сърцето си


Тези три въпроса са само част от зададените в книгата на монах Аджан Брам към читателя.
Прочетох я бързо, в къщи, в метрото, в парка, където намирах миг усамотение. Хареса ми много - особено чувството за хумор, с което авторът споделя над сто къси истории за размисъл. Освен, че си почивах в компанията на книгата, също и премислих някои мисловни модели, които ми пречат да си живея живота спокойно.
Препоръчвам я :)


17.06.2013 г.

Аз избрах България

Властимащите, негласно подкрепени от външни сили, искат да смажат българина, за да не мисли той за друго освен, за това как да си плати сметките и да оцелее. Когато мисълта и целият му житейски път са концентрирани над тези теми, той няма ни време, ни желание, ни стремеж да мисли за нравствен възход и духовно развитие...Е това е гнусната формула на успеха на изедниците - смажи народа, помогни му да оскотее, не му дай миг време да мисли за душата си, угаси фенерите на образованието му...мрак и сметки за ток...
Но...подцениха ни!
България е богоизбрана, ще я пребъде. Ще се раждат светли хора, ще дърпат страната ни напред. Вярвам в това! Нашата задача е да извървим прехода на това съдбовно и несигурно време, да подготвим среда за идното поколение.
Вече виждаме и мислим!
Бог да е с нас. 

21.05.2013 г.

Един век мъдрост

Това е заглавие на книга, която искам да прочета някой ден.
Случайно попаднах на нея, докато търсех нещо друго.
Привлякоха ме, освен снимката на Алис Херц Зомер - 109 годишна дама, пианистка, преживяла Холокоста, също и думите й, които имат живителната сила да окриляват четящия ги. А какво ли се крие зад кориците на книгата?



Само когато остареем, осъзнаваме красотата на живота.


Благодарността е едно от най-важните неща, за да се чувстваш щастлив.


Чувството за хумор поддържа душевното ни равновесие при всички обстоятелства, дори пред лицето на смъртта.


Оплакването не помага. То просто кара всички да се чувстват зле.


Обичам да работя. Когато човек обича работата си, никога не скучае. Скуката е нездравословна.


Училището е важно, но това, което децата научат у дома, си остава за цял живот. Прекрасната интелектуална и музикална атмосфера от моето детство ме крепи до ден днешен.


Училището е само началото. Можем да се учим през целия си живот.


Израснах в атмосфера на приятелство. Влюбих се в интелекта и знанията на моя бъдещ съпруг. В брака приятелството е по-важно от романтичната любов.


Научих се да продължавам напред с надежда.


Бъдете добри. Добротата е безплатна. Тя не ви струва нищо, а отплатата е голяма за всички.


Моят свят е музиката. Музиката е блян. Тя ни отвежда в рая.


Аз съм по-богата от най-богатите хора на света, защото съм музикант.


Когато съм с млади хора, аз съм най-младата.


Обичам хората. Интересувам се от живота на другите.


Разбирането на другите може да доведе до мир.


Войната води само до война. Почти всички религии на света казват: „Не убивай“, въпреки това повечето от тях убиват в името на Бога. Дори хитлеристките щурмоваци казваха: Gott mit uns (Бог с нас).


Всеки ден е едно чудо. Без значение колко лоши са обстоятелствата, аз имам свободата да избера моето отношение към живота, да открия радост в него.

Злото не е нещо ново. От нас зависи как ще се отнасяме към доброто и злото. Никой не може да ни отнеме тази сила.


Доживях тази възраст, защото постоянно използвам ума си. Работата на ума е най-доброто лекарство за организма.


Животът е прекрасен. Да седиш и да разговаряш за всичко с приятели е прекрасно.


Не се нуждаем от вещи. Ценни са приятелите.


Трябва да ценим времето. Всеки миг, който отминава, си отива завинаги.


Оптимизмът ми е помагал в най-мрачните дни от живота ми. Той ми помага и сега.


Колкото повече чета, размишлявам и разговарям с хората, толкова по-дълбоко осъзнавам колко съм щастлива.


Мисля, че мога да умра с чувство на удовлетворение. Направих всичко по силите си. Вярвам, че съм живяла по правилния начин.