14.08.2014 г.

Спирка за нанякъде



Ако ти имаш в себе си Любов за мене по-голяма от страха ми, ако и аз имам същи Дар за тебе, по-голям от твоя страх, то нека да ги донесем един на други 
там, където за първи път се срещнахме...
И нека да затворим вратите на всичките животи преди Този и на онази спирка да отворим път пресичащ световете ни. 
Не ме търси, а със сърцето до тогава разсъди.

Ако имаме - ще бъдем там :) Ако нямаме - ще се забравим някак.
Петък, 22-ри август 2014 г, 16:00. Знаеш къде.

8.08.2014 г.

Писмо от Патриаршията

Във връзка с писмата ми до Патриаршията, с молба за свикване на общонародна молитва (качени са в блога) за Спасение на България днес получих това писмо. Продължавам да вярвам в духовността на водачите, обаче и чакам търпеливо да видя и чуя какво ще отсъдят. 



5.08.2014 г.

Второ писмо до Дядо Неофит

ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ

МОЛБА
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Преди седмица Ви писах писмо с молба да помислите над възможността за свикване на всенародна молитва за доброто на България.

Мисълта, че писмото може да не е стигнало до Вас ме накара да седна и да подготвя второ.
По-голям обаче е поривът ми да повторя молбата си към Вас, дори вече писмото ми да е било в ръцете Ви.

Моля Ви, помислете върху възможността да бъде свикана всенародна молитва на българите към Господа наш Исус Христос, с която да измолим светлина за България  - за нас, за бъдните дни за поколенията, които идват след нас.

Вярвам, че единствено това е начинът да се повдигне снагата на родината ни, на хората, на живота ни!
Нека се съберем в един ден, определен от Вас, всички заедно, да излезем на площадите и в дворовете на църквите в цяла България, да запалим свещ, да забият камбаните в една и съща минута, да се помолим! Сякаш е Великден! Същото се случва и на Великден, но нека този бъде Великия ден за Духа на България!
Моля, помислете и с разум и сърце разсъдете.
Ще Ви пиша отново, с Божията воля, скоро, защото вярвам, че с Вас идва промяната…

Благодаря Ви!

С дълбок поклон,

Деница Соколова, 29 г. София – най-обикновен човек.

П.С.: Прилагам и писмото си към Вас от миналата седмица.