24.02.2012 г.

За бащите ни

Понякога, татко, присвивам очи и търся силует в мрака. Опитвам се да разпозная между тъмни линии слабата, длъгнеста фигура на мъжа със сребърната коса. Тебе, татко, търся в мрака. 
Празна тъмнина.
Понякога, татко, задържам дъха си, онемяват мислите ми, замлъква и сърцето ми, за да бъде велика тишина, в която да чуя как шептиш за мен: Чедо, чеденце...
Пуста тишина.
Ще те търся тате, вече не в света на материята, а там – в света на мислите, спомените, чувствата.
Даде ми всичко, прости ми всичко, научи ме на много.
Кой знае? Може пак да бъдем заедно – аз малкото момиченце с розовата рокля, ти – почтеният човек с трептящо-бялата риза.
С обич, завинаги,
Твоя дъщеря.