20.11.2012 г.

На изток от запада

"Нищо няма да разбереш за човек ако му бръкнеш в носа, но много ще разбереш за човек ако ти бръкне в носа"
Из книгата на Мирослав Пенков

5.11.2012 г.

Колко много ми харесаха тези думи на Мандела...


Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си.

Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.

Ние сме деца на Бога. Нашата позиция “Аз съм нищо” не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.

Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.
Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.

Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!

3.11.2012 г.

Дърво и плод



"Father and daughter" by Emilia Pawlikowska


В покров крилете си разперил, той ги призова:

Моля, дайте му сандъчето с плода!
Мирът и Любовта, Истината, Правдата и Мъдростта.
                                             Аз свидетелствам за него!

От сребърна мъгла излязъл, ангелът му рече:

Казано е. Полетa на твоята душа, то да продължи.
С твоите завети, с твоята любов, през живота да върви.
Както си го учил – без страх от нищо, с вдигната към слънцето глава.
И меча, който ти на тръгване му завеща, да върне бляскав у дома.
Да брани с него храмът на своята душа, за да покаже
що е мъжка сила, макар да е жена.
Ако желае само...ако желае само.

А долу, в очите на детето мъничка сълзица заблестя:

Ще ме посрещнеш ли отново на портите, пред прага на дома?
На бяло облаче, с крила, на конче в светла дреха, без капка земна суета...
Не нося меча във ръка, също и сандъчето с плода...
Оставих ги на моите деца.