19.12.2012 г.

Прозорчето

Виждам цяла София,
малки покривчета, които събирам между палеца и показалеца на ръката си.
Малки колички, малки хореца, малки прозорчета.
Потърсих с очи едно от тези малки прозорчета. Там си беше.
Сгушено в стените на старата кооперация, с обелена дограма, със спукан джам, а ръждив райбер затиска вехтите му криле, пазейки малката кухничка от захапката на зимния вятър.
Антена още се люлее, а на нея - заблудени гълъби кацат, за да търсят парчетата сух хляб, които някога, някой им оставяше.

Каква ирония...как времето литна, както тези гълъби направиха след кратък престой на антената.

Бих литнала с тях :)



17.12.2012 г.

17 декември 21012

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света и рекох с въздишка: Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?
Тогава чух глас, който ми рече:
Смирението
св. Антонии Велики

16.12.2012 г.

16 декември 2012

¨Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани.¨
Jonathan Moldu.

Из блога: http://blogzaserioznihora.blogspot.com/

11.12.2012 г.

KEEP CALM AND CARRY ON

Какво ще стане с егоизма ни през 2013? С егоизма на цяла една цивилизация...Представете си го само – гол и бос, низвергнат, непожелан повече...Просто така - на 21. 12. 2012 г. стяга куфарите, вдига си гълъбите и това е?
Загрижена съм и за някои други остарели и по-вредни емоционални и мисловни модели, за които няма да има място в новия свят и те просто ще са принудени да си тръгнат. Но с тях сме свикнали, просто ни е удобно да си живеем с тях и това е. Къде ще се дянат те? На кого ще „завещаем” старите привички, кой ще се жертва? Пак в нечия глава и сърце „капсули на времето”, но в чии? Нали всички се готвим за големия скок (кой осъзнато, кой не), чаканият преход по новото стъпало нагоре.
Желаещи? Някой?

Позахабените чувства и мисли са част от нас, не виждам как ще се отървем от тях, а и нужно ли е?
Нека просто ги Претворим!


Picture by Fabien Bravin

Гледам тази снимка и си размишлявам над това как да го сторя това претворяване... Хм...

Мисли и чувства за нишките
Все си мисля, че не е добре за човека да се привързва към пространства, предмети, материални удобства и обществени услуги. Хубаво е да се привърже към близките си, а най-добре е, заедно с тях, да се привържат към Бог...с нови мисловни връзки.

Мисли и чувства за търпението
Да не бързаме за никъде, предлагам си сама. Да уловим препускащите мисли в юзди, те все ни теглят напред. „Утре, утре какво ще е?” – настояват. А сега-то? Все го забравяме, затрупано от надежди за вчера и спомени за утре. От миналото е хубаво да си вземем само поуките, за да градим с тях бъдещето си. Но да бъдем в настоящия момент –  пълна концентрация в мига!

Мисли и чувства за доверието
Вместо да се съмняваме постоянно в намеренията на другите, нека смислим добро за тях. Да се определим - с какви очи точно гледаме хората? Тук не става дума за сляпо предоверяване, а за принципа – „Каквото погледнало, такова го погледнало”.

Мисли за мъжете и жените
Когато жената хули и дразни мъжа става по-малко жена, когато мъжът хули и дразни жената – става по-малко мъж. И това е така, нали чувстваме как гори огън в гърдите ни след като направим така? Да се стараем да бъдем етични един към друг. Да градим отношения с много уважение. Различни сме, но все пак – единосъщни. Да благодарим за хората, които са до нас (любими, родители, приятели), да не ги пренебрегваме, те не случайно са точно там - до нас.

Мисли и чувства за щастието
Вместо да очакваме друг да ни направи щастливи и да ни оправи положението, после да търсим от него сметка, когато не се получава, нека първо сами се погрижим за личния си душевен баланс и чувство за пълноценност. Представете си, колко щастие можем сами да произведем в сърцето си, а когато го споделим с близките си то да се удвои!

Светлина за всички нас през новата 2013-та година!
Кой както може и, както чувства, но да бъдем разумни, нали? J
http://www.youtube.com/watch?v=ms4I7ih1n3E