19.02.2015 г.

Чрез кръстницата ми

Тича животът пред мене,
тича цял в цвят засиял.
Тича и хич не се пита – ти, че си ял, че си спал.

Бързай, със шепи гребни си – радост, любов и печал.
Бързай, от всичко вземи си – радост, любов и печал.
Бързай, ти пътя стори си, целия – бял, засиял!

Боже, да можех във светло винаги аз да вървя!
Боже, да можех със шепи само любов да греба!

Нека си тича тогава този прекрасен живот.
Нека и аз да съм в него, нека и той да е в мен.

…………………………….

Само любов да раздаваш,
мило човешко дете.
Само любов да раздаваш,
с чистото твое сърце!

Бог ще тогава да види
що си ти тука сторил.
Бог ще тогава да знае,
Че си го много любил!

Светла Симеонова,
Село Лъга
14.02.2015 г.