26.12.2014 г.

Бели прашинки

От долината на розите донесено,
фино, бяло брашънце с любов замесено.

Тупнаха брашнения чувал жените
и прашинки хвръкнаха към висините.

Докато месеха тестото със ръцете,
летеше мисълта към Бог в едно с сърцето.

А прашинките от хляба бъдещ отделени
тръгнаха във полет над земите ни благословени.

Повей ангелски ги води тук и там,
в села и градове, в хижи, малки и големи къщи.

Бързаха прашинките да видят как човека тук живее
и душата му - дали се смее или тлее?

Носеха прашинките и прескъп дар за него -
където паднеха - Вяра посяваха.





23.12.2014 г.

Списък задачи за 2015 г

Ако ги напиша на лист, може и да ги загубя. За това ги пиша тук. Може и друг да има подобен списък и да се подсети за още нещо от този. Запазвам си правото да добавям, но не и да махам точки от него. Преди всичко, пожелавам Здраве, Мир и Любов за всички българи и на целия свят, пък по списъка - докъдето стигнем.
Важното е да гори в нас желание за градивна промяна :)

Духовни дела:

- да обичам близките си още повече
- да поработя повече върху егото си
- да съм по-щедра към близките си
- да съм по-вежлива към колегите си
- да слушам повече вътрешния си глас
- да бъда по-разумна
- да поработя над страховете си
- да развия творческия си потенциал
- да допусна вярата още по-дълбоко в сърцето си
- да бъда опора за близките си
- да не правя бързи умозаключения за другите
- да бъда по-търпелива
- да бъда по-старателна
- да се събуждам с усмивка и молитва по-често
- да въздържам гнева си
- да бъда по-спокойна
- да приемам събитията в равновесие
- да бъда по-мърда
- да благодаря по-често (на Бог и на хората)
- да развивам заложбите си

Личностни дела:

- да завърша най-сетне магистратурата си
- да се развивам повече в професията си
- да запиша втори език
- да чета по една книга на седмица
- да се образовам по отношение на музиката
- да бъда по-организирана
- да започна да рисувам пак
- да попълвам по-често блога си
- да напиша поне увода на книгата

Материално-физически дела:

- да направя ремонта в нас
- да бъда постоянна в тренировките по пилатес и йога
- да бъда тонизирана физически
- да бъда по-подредена у нас и на работното място
- да откажа пушенето
- да пътувам по-често с любимия
- да заведа майка в Рим най-сетне


18.11.2014 г.

Стъкълце

Делят ни само милиметри,
но от моето към твойто измерение
 - равняват сe на цели светове.

Ти ме виждаш, вярвам го,
но как да се докоснат
през стъклото тези две ръце?

Моята  - от кости, жили, кръв и плът.
Твоята - от сребърен ефир и сиянието на ангелът.

Аз: Кога ще вземеш кварц от Бога и стъклото ще строшиш?
Ти: Когато видя те - стара, босонога, към мене в бяла роба да вървиш...

На татко.



22.10.2014 г.

Бързи мисли

Малко радост за народа в тея тежки времена.
Чувам за певец, художник, лекар, учен или Лудогорец - страната ни надига бавничко снага :)




14.08.2014 г.

Спирка за нанякъде



Ако ти имаш в себе си Любов за мене по-голяма от страха ми, ако и аз имам същи Дар за тебе, по-голям от твоя страх, то нека да ги донесем един на други 
там, където за първи път се срещнахме...
И нека да затворим вратите на всичките животи преди Този и на онази спирка да отворим път пресичащ световете ни. 
Не ме търси, а със сърцето до тогава разсъди.

Ако имаме - ще бъдем там :) Ако нямаме - ще се забравим някак.
Петък, 22-ри август 2014 г, 16:00. Знаеш къде.

8.08.2014 г.

Писмо от Патриаршията

Във връзка с писмата ми до Патриаршията, с молба за свикване на общонародна молитва (качени са в блога) за Спасение на България днес получих това писмо. Продължавам да вярвам в духовността на водачите, обаче и чакам търпеливо да видя и чуя какво ще отсъдят. 



5.08.2014 г.

Второ писмо до Дядо Неофит

ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ

МОЛБА
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Преди седмица Ви писах писмо с молба да помислите над възможността за свикване на всенародна молитва за доброто на България.

Мисълта, че писмото може да не е стигнало до Вас ме накара да седна и да подготвя второ.
По-голям обаче е поривът ми да повторя молбата си към Вас, дори вече писмото ми да е било в ръцете Ви.

Моля Ви, помислете върху възможността да бъде свикана всенародна молитва на българите към Господа наш Исус Христос, с която да измолим светлина за България  - за нас, за бъдните дни за поколенията, които идват след нас.

Вярвам, че единствено това е начинът да се повдигне снагата на родината ни, на хората, на живота ни!
Нека се съберем в един ден, определен от Вас, всички заедно, да излезем на площадите и в дворовете на църквите в цяла България, да запалим свещ, да забият камбаните в една и съща минута, да се помолим! Сякаш е Великден! Същото се случва и на Великден, но нека този бъде Великия ден за Духа на България!
Моля, помислете и с разум и сърце разсъдете.
Ще Ви пиша отново, с Божията воля, скоро, защото вярвам, че с Вас идва промяната…

Благодаря Ви!

С дълбок поклон,

Деница Соколова, 29 г. София – най-обикновен човек.

П.С.: Прилагам и писмото си към Вас от миналата седмица.


18.07.2014 г.

Писмо до дядо Неофит

Преди три дни една мисъл така ме грабна на крилете си, че захвърлих домашните работи и седнах да я оформя в писмо, което на следващия ден пуснах в пощата с получател - Негово Светейшество Патриарх Неофит - дядо Неофит.
Идеята не се роди в мен, но сърцето ми я прие така сякаш съм част от нея. Подготвих и второ, в случай, че това не пристигне. Ще има и още, ако са рекли отгоре :)
Споделям го и тук - ако той не го прочете, може друг да го прочете, знае ли човек :)

ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ

МОЛБА
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
С настоящето писмо бих искала да Ви призова към размисъл върху възможността за свикване на общонародна молитва за благото на България.

Казвам се Деница Соколова, родена в София, на 29 години съм, завършила съм висше образование, работя в рекламна агенция, имам приятели, с две думи – средностатистически човек. Но най-много имам вяра в България и, за това съм тук! Обичам страната си, обичам народа си!

Скърбя за всички сътресения, които търпим ние българите. Мъка ми е, че основните опори спомагащи за възхода ни са страшно разклатени - вяра, ценности, държавни дела – тресат се, а под трясъка им народа се топи! Топи се!
Но силно вярвам, Светейши владико, че с Вашето встъпване, ще настане време на промени. Моля се, с Вас и чрез Вас, да дойде облагородяващата, пречистваща промяна за духа на България.

Моля, помислете над това да бъде свикана всенародна молитва в определен ден и час. Всички християнски църкви във всеки град и село да призоват хората си, да излязат и заедно да се помолим за благото на страната ни! Да забият камбаните в една и съща минута. Помните ли, когато всички се помолихме за живота на сестрите и докторите в Либия? След колективната молитва настъпи голям обрат – прибраха се у дома, живи и здрави! Това беше знак с Висше за това, колко могъща може да бъде колективната молитва дадена от сърце.
От Вас зависи това да се случи, а от нас да проявим свободната си воля и да Ви последваме. Сега вие сте нашият Духовен водач, едно нелеко и много отговорно призвание. Поведете ни!

С дълбок поклон,
Деница

P.S.: С Божията воля, надявам се писмото да стигне до Вас.
Амин!