4.10.2013 г.

Хвърчило

С тебе сме двама на пъстро хвърчило.
Лилаво, зелено, в бял кръг – червено.

Литва нагоре към облак Атлас,
На крилете на вятъра…Там си? И аз!

С невидима четка, рисува осмици,
гони прашинки и изненадани птици.
На къде ли летим? Никой не знае.

Още нагоре, давай, лети!
Да надминем орлите! – казвам ти аз.
Да стигнем звездите! – отговаряш ми ти.

Стигаме горе, свободни, щастливи,
Сърцата ни тупкат - като деца сме игриви!

Поглежда ни слънцето, но малко тъжи.
„И тези - към мене летят на крила от мечти“.

С тебе сме двама на пъстро хвърчило.
Ах, как тънко въже към земя ни държи.