27.05.2011 г.

Възпитанието. С дърпане на уши - не става!


С дърпане на уши - не става!
Удивително е как децата се възпитават най-добре не чрез послушание, а чрез подрaжание. Удивително, но и много отговорно за всеки от нас е да знае какво точно да покаже на детето си, което скоро ще заеме място в социалния ни общ живот. 

Възпитанието започва още в крехкото детство, но продължава и след това. Как ще повлияем на детето си – зависи от нас. Ако дъщеря ми гледа, как хвърлям боклук на улицата, как подминавам съседа с поглед забит в стената, или ме слуша как хуля баща й, колегите си и съдбата си сигурна съм, че и тя ще прави същото след време, вграждайки себе си в този затворен деструктивен кръг на отношенията. Аз и моят съпруг сме тези, които още от началото ще покажем на детето си що е любов, благодарност, всеотдайност и самочувстие или пък ще се превърнем в палачи на детската му чистота, отстрелващи бъдещия му свободен полет в живота. По добре за дъщеря ми и за всички нас ще е ако тя ме вижда как садя цветя, любезна съм с другите и галя с нежност лицето на баща й.
Възпитанието на моето дете е в моите ръце, но и във вашите. Възпитанието на вашето дете е във ваши ръце, но и в моите, защото утре то, детето станало младеж, ще излезе навън, търсейки своето място и ще попадне на идея, продукт или проект, направени не в името на общото благо,  а само заради добре платена но упадачна цел. Призван за велики неща този млад човек може да попадне в свят, който ние възрастните сме направили, свят, в който „вместо художествена продуктивност, мечти и фантазия среща празната глъчка на опошляването чрез масово потребление. Вместо поезия, нежност и любов пада във водовъртежа от цинизми и емоционална хлад. Вместо живопис и естетика намира кресливо рекламирана голота и деформирана човешка красота”.

Влиянието, което ние имаме над децата е много силно. За това – нека внимаваме, какво правим, творим ли или рушим, говорим ли или мълчим и ако говорим – какво?

За възпитанието на малкия човек, който иска да бъде голям един ден сме отговорни аз, вие и те - институциите, медиите, културата, всички...цялото общество. Каквото правим за децата си днес, това те ще правят за нас утре.