За какво плачат монасите

Христос Воскресе!

Поводът за този текст е днешният ми откровен разговор с двама мои колеги - Радослав и Милена, под един кестен в парка до офиса.

Един час обедна почивка с тях ми донесе един час почивка за душата.

Благодаря и на двама им.

Прибрах се и пуснах неделното интервю по БТВ (линкът е по-долу).

Подарих си още 7 минути за душата - благодарност и много тъга.

Благодарност, че в "пластмасовия свят", в който живеем, пак има място да се чуе отнякъде за добро и вяра. Да те жегне, да се размислиш.

Благодарност, че не накичени служители на църквата, а отруден послушник ми говори и аз разбирам думите му, те стигат да сърцето ми.

Благодарност, че съм далеч от изкуствения свят на "аптеките, психолозите и лудите", а съм тук, у дома, в България. Задъхана, обидена България, но животворяща и все още обична към дечицата си. Майка, какво да кажа повече. 

Тъжно ми стана обаче, като се размисих как се блъскаме здраво в материалния свят, искаме това, онова, недоволни сме. Тъжно ми е, че младите хора пропиляваме дните си в битовизъм, в амбиции, във фалшиви чувства, в страх да променим живота си, в страх да се замислим за вярата, за Бога, за ценностите. Всеки си е заел една "удобна среда" не надига нос към слънцето и не ще и да види, че в простотата на живота са най-големите дарове. Всеки дърпа черджето към него и брани его, барем някой не го засегне за дреболия. Опити за щастие, опити за любов, много приказки, малко действия, илюзии...,а когато се зададе баирчинка всеки се спасява в хралупката си.

Не мога...не си представям този живот, хора, да гледаме напуканата земя, вайкащи се, че има глад, а да не се сещаме да лиснем вода и да събудим душите си. Всеки може да се събуди, абсолютно всеки един човек на тази земя, който пожелае!

И да, шубе ме е да не загубя очите на сърцето си в примирение, честно...

Който поиска, да намери 7 минути за това интервю, толкова е просто и някак - точно в целта, според мен. За всекиго по нещо има в него.  
http://www.btv.bg/video/50917533-Istoriyata_na_brat_Ognyan.html

Picture from: http://www.victorypose.net

Пролетно почистване на мислите :)

"Духовно" наричам основните ценности, които всички притежаваме по рождение - любов към ближния, честност, разум, съпричастност, уважение, миролюбие и др., направлявани от добри намерения. Духовното развитие всъщност е да се стараеш осъзнато да вървиш през живота с тези качества. Да работиш върху "събуждането" и прилагането им на практика :) 

Заглавие не измислих

Сипах си вино преди лягане, размислих се, много ми се говореше с най-близкия ми приятел, но реших да не му звъня (пак). Взех да драскам разни несвързани въпроси на лист, ето ги по-долу. Не че искам да натоварвам някого с тях, но може и друг да се е питал? Тези въпроси задавам на самата себе си.

Замислих се за това  - колко струва всяка изречена малка истина и какви истини ние хората казваме, какви премълчаваме.

Имам една приятелка, свястно момиче, омъжи се, роди син. Чудни са, да са живи и здрави.

Един ден тя спомена, че се е видяла със съученик от гимназията на по кафе. Обсъждали ученически спомени. Вечерта съпругът й – също свястно момче, я попитал с кого е била през деня, а тя – не казала. Когато я попитахме с почуда „Е защо?“, тя просто отговори – „Не искам да го карам да ревнува“. Точка.

Има логика тука, да знаете, но пък е нож с две остриета. Предпочитам истината, но понякога тя струва гвоздей в сърцето на хората…какво да се прави, живот.  

Втора глътка от винцето…

Като искам да знам - готова ли съм да чуя?

Познавам ли хората в живота ми, кой колко раним е всъщност, кой колко е чувствителен и кое малко действие или липса на такова, може да смачка сърчицето му? А разбирам ли кога се случва това? А те знаят ли?

Оставям чашата и лягам…в написаното няма логика, то е видимо, но ми олекна.

Предпочитам да си лягам без гвоздеи в сърцето и неизказани думи към ближните – все пак кой е казал, че ще се събудя на сутринта?