С тебе сме двама на пъстро хвърчило.
Лилаво, зелено, в бял кръг – червено.
Литва нагоре към облак Атлас,
На крилете на вятъра…Там си? И аз!
С невидима четка, рисува осмици,
гони прашинки и изненадани птици.
На къде ли летим? Никой не знае.
Още нагоре, давай, лети!
Да надминем орлите! – казвам ти аз.
Да стигнем звездите! – отговаряш ми ти.
Стигаме горе, свободни, щастливи,
Сърцата ни тупкат - като деца сме игриви!
Поглежда ни слънцето, но малко тъжи.
„И тези - към мене летят на крила от мечти“.
С тебе сме двама на пъстро хвърчило.