Аз избрах България

Властимащите, негласно подкрепени от външни сили, искат да смажат българина, за да не мисли той за друго освен, за това как да си плати сметките и да оцелее. Когато мисълта и целият му житейски път са концентрирани над тези теми, той няма ни време, ни желание, ни стремеж да мисли за нравствен възход и духовно развитие...Е това е гнусната формула на успеха на изедниците - смажи народа, помогни му да оскотее, не му дай миг време да мисли за душата си, угаси фенерите на образованието му...мрак и сметки за ток...

Но...подцениха ни!

България е богоизбрана, ще я пребъде. Ще се раждат светли хора, ще дърпат страната ни напред. Вярвам в това! Нашата задача е да извървим прехода на това съдбовно и несигурно време, да подготвим среда за идното поколение.

Вече виждаме и мислим!
Бог да е с нас. 

За какво плачат монасите

Христос Воскресе!

Поводът за този текст е днешният ми откровен разговор с двама мои колеги - Радослав и Милена, под един кестен в парка до офиса.

Един час обедна почивка с тях ми донесе един час почивка за душата.

Благодаря и на двама им.

Прибрах се и пуснах неделното интервю по БТВ (линкът е по-долу).

Подарих си още 7 минути за душата - благодарност и много тъга.

Благодарност, че в "пластмасовия свят", в който живеем, пак има място да се чуе отнякъде за добро и вяра. Да те жегне, да се размислиш.

Благодарност, че не накичени служители на църквата, а отруден послушник ми говори и аз разбирам думите му, те стигат да сърцето ми.

Благодарност, че съм далеч от изкуствения свят на "аптеките, психолозите и лудите", а съм тук, у дома, в България. Задъхана, обидена България, но животворяща и все още обична към дечицата си. Майка, какво да кажа повече. 

Тъжно ми стана обаче, като се размисих как се блъскаме здраво в материалния свят, искаме това, онова, недоволни сме. Тъжно ми е, че младите хора пропиляваме дните си в битовизъм, в амбиции, във фалшиви чувства, в страх да променим живота си, в страх да се замислим за вярата, за Бога, за ценностите. Всеки си е заел една "удобна среда" не надига нос към слънцето и не ще и да види, че в простотата на живота са най-големите дарове. Всеки дърпа черджето към него и брани его, барем някой не го засегне за дреболия. Опити за щастие, опити за любов, много приказки, малко действия, илюзии...,а когато се зададе баирчинка всеки се спасява в хралупката си.

Не мога...не си представям този живот, хора, да гледаме напуканата земя, вайкащи се, че има глад, а да не се сещаме да лиснем вода и да събудим душите си. Всеки може да се събуди, абсолютно всеки един човек на тази земя, който пожелае!

И да, шубе ме е да не загубя очите на сърцето си в примирение, честно...

Който поиска, да намери 7 минути за това интервю, толкова е просто и някак - точно в целта, според мен. За всекиго по нещо има в него.  
http://www.btv.bg/video/50917533-Istoriyata_na_brat_Ognyan.html

Picture from: http://www.victorypose.net