Светлинка от Светла

Молим се за светлина на планетата Земя.

Нека бъде светлина на планетата Земя!

Нека тръгнем в купом всички – и големи и мънички,

да намерим светлината  - таз пътека нам позната!

Да прегърнем добротата, да обикнем светлината,

за да грейне нам душата – да обикнем своите братя!

Нека да е хубаво за всички, за всички божии душички, 

за всички лози и тревички, за всички малки пойни птички.

Да пазим красотата на Балкана, на Пирина и всяка мъничка поляна.

Водица, въздух съхранили, сърца прекрасни нови сътворили.

Тогава ще да грейне таз планета и ще лети прекрасна от век до века!

Светла Симеонова, моята кръстница

Чрез кръстницата ми

Тича животът пред мене,

тича цял в цвят засиял.

Тича и хич не се пита – ти, че си ял, че си спал.

Бързай, със шепи гребни си – радост, любов и печал.

Бързай, от всичко вземи си – радост, любов и печал.

Бързай, ти пътя стори си, целия – бял, засиял!

Боже, да можех във светло винаги аз да вървя!

Боже, да можех със шепи само любов да греба!

Нека си тича тогава този прекрасен живот.

Нека и аз да съм в него, нека и той да е в мен.

…………………………….

Само любов да раздаваш,

мило човешко дете.

Само любов да раздаваш,

с чистото твое сърце!

Бог ще тогава да види

що си ти тука сторил.

Бог ще тогава да знае,

Че си го много любил!

Светла Симеонова,

Село Лъга

14.02.2015 г. 

Бели прашинки

От долината на розите донесено,
фино, бяло брашънце с любов замесено.

Тупнаха брашнения чувал жените
и прашинки хвръкнаха към висините.

Докато месеха тестото със ръцете,
летеше мисълта към Бог в едно с сърцето.

А прашинките от хляба бъдещ отделени
тръгнаха във полет над земите ни благословени.

Повей ангелски ги води тук и там,
в села и градове, в хижи, малки и големи къщи.

Бързаха прашинките да видят как човека тук живее
и душата му - дали се смее или тлее?

Носеха прашинките и прескъп дар за него -
където паднеха - Вяра посяваха.