фино, бяло брашънце с любов замесено.
Тупнаха брашнения чувал жените
и прашинки хвръкнаха към висините.
Докато месеха тестото със ръцете,
летеше мисълта към Бог в едно с сърцето.
А прашинките от хляба бъдещ отделени
тръгнаха във полет над земите ни благословени.
Повей ангелски ги води тук и там,
в села и градове, в хижи, малки и големи къщи.
Бързаха прашинките да видят как човека тук живее
и душата му - дали се смее или тлее?
Носеха прашинките и прескъп дар за него -
където паднеха - Вяра посяваха.
.JPG)
