Един век мъдрост

Това е заглавие на книга, която искам да прочета някой ден.

Случайно попаднах на нея, докато търсех нещо друго.

Привлякоха ме, освен снимката на Алис Херц Зомер - 109 годишна дама, пианистка, преживяла Холокоста, също и думите й, които имат живителната сила да окриляват четящия ги. А какво ли се крие зад кориците на книгата?

	Само когато остареем, осъзнаваме красотата на живота.
	Благодарността е едно от най-важните неща, за да се чувстваш щастлив.
	Чувството за хумор поддържа душевното ни равновесие при всички обстоятелства, дори пред лицето на смъртта.
	Оплакването не помага. То просто кара всички да се чувстват зле.
	Обичам да работя. Когато човек обича работата си, никога не скучае. Скуката е нездравословна.
	Училището е важно, но това, което децата научат у дома, си остава за цял живот. Прекрасната интелектуална и музикална атмосфера от моето детство ме крепи до ден днешен.
	Училището е само началото. Можем да се учим през целия си живот.
	Израснах в атмосфера на приятелство. Влюбих се в интелекта и знанията на моя бъдещ съпруг. В брака приятелството е по-важно от романтичната любов.
	Научих се да продължавам напред с надежда.
	Бъдете добри. Добротата е безплатна. Тя не ви струва нищо, а отплатата е голяма за всички.
	Моят свят е музиката. Музиката е блян. Тя ни отвежда в рая.
	Аз съм по-богата от най-богатите хора на света, защото съм музикант.
	Когато съм с млади хора, аз съм най-младата.
	Обичам хората. Интересувам се от живота на другите.
	Разбирането на другите може да доведе до мир.
	Войната води само до война. Почти всички религии на света казват: „Не убивай“, въпреки това повечето от тях убиват в името на Бога. Дори хитлеристките щурмоваци казваха: Gott mit uns (Бог с нас).
	Всеки ден е едно чудо. Без значение колко лоши са обстоятелствата, аз имам свободата да избера моето отношение към живота, да открия радост в него. Злото не е нещо ново. От нас зависи как ще се отнасяме към доброто и злото. Никой не може да ни отнеме тази сила.
	Доживях тази възраст, защото постоянно използвам ума си. Работата на ума е най-доброто лекарство за организма.
	Животът е прекрасен. Да седиш и да разговаряш за всичко с приятели е прекрасно.
	Не се нуждаем от вещи. Ценни са приятелите.
	Трябва да ценим времето. Всеки миг, който отминава, си отива завинаги.
	Оптимизмът ми е помагал в най-мрачните дни от живота ми. Той ми помага и сега.
	Колкото повече чета, размишлявам и разговарям с хората, толкова по-дълбоко осъзнавам колко съм щастлива.
	Мисля, че мога да умра с чувство на удовлетворение. Направих всичко по силите си. Вярвам, че съм живяла по правилния начин.

За какво плачат монасите

Христос Воскресе!

Поводът за този текст е днешният ми откровен разговор с двама мои колеги - Радослав и Милена, под един кестен в парка до офиса.

Един час обедна почивка с тях ми донесе един час почивка за душата.

Благодаря и на двама им.

Прибрах се и пуснах неделното интервю по БТВ (линкът е по-долу).

Подарих си още 7 минути за душата - благодарност и много тъга.

Благодарност, че в "пластмасовия свят", в който живеем, пак има място да се чуе отнякъде за добро и вяра. Да те жегне, да се размислиш.

Благодарност, че не накичени служители на църквата, а отруден послушник ми говори и аз разбирам думите му, те стигат да сърцето ми.

Благодарност, че съм далеч от изкуствения свят на "аптеките, психолозите и лудите", а съм тук, у дома, в България. Задъхана, обидена България, но животворяща и все още обична към дечицата си. Майка, какво да кажа повече. 

Тъжно ми стана обаче, като се размисих как се блъскаме здраво в материалния свят, искаме това, онова, недоволни сме. Тъжно ми е, че младите хора пропиляваме дните си в битовизъм, в амбиции, във фалшиви чувства, в страх да променим живота си, в страх да се замислим за вярата, за Бога, за ценностите. Всеки си е заел една "удобна среда" не надига нос към слънцето и не ще и да види, че в простотата на живота са най-големите дарове. Всеки дърпа черджето към него и брани его, барем някой не го засегне за дреболия. Опити за щастие, опити за любов, много приказки, малко действия, илюзии...,а когато се зададе баирчинка всеки се спасява в хралупката си.

Не мога...не си представям този живот, хора, да гледаме напуканата земя, вайкащи се, че има глад, а да не се сещаме да лиснем вода и да събудим душите си. Всеки може да се събуди, абсолютно всеки един човек на тази земя, който пожелае!

И да, шубе ме е да не загубя очите на сърцето си в примирение, честно...

Който поиска, да намери 7 минути за това интервю, толкова е просто и някак - точно в целта, според мен. За всекиго по нещо има в него.  
http://www.btv.bg/video/50917533-Istoriyata_na_brat_Ognyan.html

Picture from: http://www.victorypose.net