За хората

Прозорчето

Виждам цяла София,

малки покривчета, които събирам между палеца и показалеца на ръката си.

Малки колички, малки хореца, малки прозорчета.

Потърсих с очи едно от тези малки прозорчета. Там си беше.

Сгушено в стените на старата кооперация, с обелена дограма, със спукан джам, а ръждив райбер затиска вехтите му криле, пазейки малката кухничка от захапката на зимния вятър.

Антена още се люлее, а на нея - заблудени гълъби кацат, за да търсят парчетата сух хляб, които някога, някой им оставяше.

Каква ирония...как времето литна, както тези гълъби направиха след кратък престой на антената.

Бих литнала с тях :)

17 декември 21012

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света и рекох с въздишка: Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?
Тогава чух глас, който ми рече:
Смирението
св. Антонии Велики