Стъкълце

Делят ни само милиметри,
но от моето към твойто измерение
 - равняват сe на цели светове.

Ти ме виждаш, вярвам го,
но как да се докоснат
през стъклото тези две ръце?

Моята  - от кости, жили, кръв и плът.
Твоята - от сребърен ефир и сиянието на ангелът.

Аз: Кога ще вземеш кварц от Бога и стъклото ще строшиш?
Ти: Когато видя те - стара, босонога, към мене в бяла роба да вървиш...

На татко.