26.12.2014 г.

Бели прашинки

От долината на розите донесено,
фино, бяло брашънце с любов замесено.

Тупнаха брашнения чувал жените
и прашинки хвръкнаха към висините.

Докато месеха тестото със ръцете,
летеше мисълта към Бог в едно с сърцето.

А прашинките от хляба бъдещ отделени
тръгнаха във полет над земите ни благословени.

Повей ангелски ги води тук и там,
в села и градове, в хижи, малки и големи къщи.

Бързаха прашинките да видят как човека тук живее
и душата му - дали се смее или тлее?

Носеха прашинките и прескъп дар за него -
където паднеха - Вяра посяваха.