19.12.2012 г.

Прозорчето

Виждам цяла София,
малки покривчета, които събирам между палеца и показалеца на ръката си.
Малки колички, малки хореца, малки прозорчета.
Потърсих с очи едно от тези малки прозорчета. Там си беше.
Сгушено в стените на старата кооперация, с обелена дограма, със спукан джам, а ръждив райбер затиска вехтите му криле, пазейки малката кухничка от захапката на зимния вятър.
Антена още се люлее, а на нея - заблудени гълъби кацат, за да търсят парчетата сух хляб, които някога, някой им оставяше.

Каква ирония...как времето литна, както тези гълъби направиха след кратък престой на антената.

Бих литнала с тях :)