3.11.2012 г.

Дърво и плод



"Father and daughter" by Emilia Pawlikowska


В покров крилете си разперил, той ги призова:

Моля, дайте му сандъчето с плода!
Мирът и Любовта, Истината, Правдата и Мъдростта.
                                             Аз свидетелствам за него!

От сребърна мъгла излязъл, ангелът му рече:

Казано е. Полетa на твоята душа, то да продължи.
С твоите завети, с твоята любов, през живота да върви.
Както си го учил – без страх от нищо, с вдигната към слънцето глава.
И меча, който ти на тръгване му завеща, да върне бляскав у дома.
Да брани с него храмът на своята душа, за да покаже
що е мъжка сила, макар да е жена.
Ако желае само...ако желае само.

А долу, в очите на детето мъничка сълзица заблестя:

Ще ме посрещнеш ли отново на портите, пред прага на дома?
На бяло облаче, с крила, на конче в светла дреха, без капка земна суета...
Не нося меча във ръка, също и сандъчето с плода...
Оставих ги на моите деца.