Есен
Листата златеят, други, танцуващи, слизат към корените си.
Призори
Слънцето бавно надига от сън завивка от фини мъгли разстлана по полята наоколо.
Последни нежни ласки за короните на дърветата, лицата на ранобудните хора, животните и малките буболечки.
Слънчогледите
Ах, как светят листенцата на слънчогледите сякаш пламъчета! Отразяват се в очите ти, блещукат по лицето ми, рисувайки весели душите ни.
Градът
Пред очите ни път – сив, гладък, мокър и сутрешен.
Търсим град - незнаен, но роден, загадъчен, но спокоен. Град, изтеглен от два жребия - този на живота и онзи равен на 13.
Старците
Трима на пейката пред къщата. Като братя са – приличат си хем по белите коси, хем по младостта в сините очи. А и сговорни, така, както братята трябва да са. Питат – кои сме, от къде сме, при кой и с кого сме? Задава се и четвърти, усмихнат, вдига показалец към улицата, за която питаме.
Рупите
И те, белите камъни, досущ като ленени платнища са покрили склона. Под купола на светлия храм две пламъчета се запалиха в тихи молитви. Благодарна съм...
Дали свежите цветя отвън искат да имат крачета, за да дойдат и те при нас, да видят ликовете, да чуят молитвите, да изпъстрят черно-белия олтар?
Домът
Виждам те. Потънал си в снимките с красивия му лик, с вярната дружина, със строгата му майка. Присвиваш очи в пожълтелите страници на бележника му и тихичко шептиш. Докосваш с пръсти стъклените похлупаци и търсиш изпод тях – следи от живот отдавна угаснал, но с жив пламък запалил огън от любов към родината у тебе.
Чувам те, четеш „...Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя.”
Стъпалата нагоре..., иконата с ракетата..., розата с капките..., танцът на прашния път...
Благодаря.
.JPG)
